top of page
  • Снимка на автораJolly's Class

За живота в детската градина - психолог Св. Калдерон (Част 2)

Като продължение на темата от предишната статия за предимствата социалният живот на детето да започне още от 3-годишна възраст, днес ще Ви споделя какво се случва при постъпването и как протича постепенното свикване с посещаването на детска градина.

За детето първото отиване на детска градина е събитие, което често от седмици е в центъра на семейните разговори. Тръгването на детска градина означава, че то вече е голямо! Ще прекарва дните си с други деца на неговата възраст, без семейството си, следователно



Някои деца са много щастливи още от първия ден в детската градина. За тях въпросът с раздялата е бил решен преди това, когато са ходили на ясла или са имали детегледачка. За мнозина обаче тръгването на детска градина неминуемо е труден момент. Повечето деца се чувстват защитени вкъши с хората, които познават. За тези домошарчета напускането на дома е свръхчовешко усилие и най-вече извор на несигурност. Но и това не е задължително – някои срамежливци крият изненади, а онези, които изглеждат по-отворени, понякога биват заразени от страха на другите.


Психическото развитие на детето минава през различни отказвания, но това не прави тръгването на градина по-лесно. Дори ако учителката е нежна и внимателна, тя отговора за още близо 20 деца. Обичта, която детето открива, ще бъде различна от познатата му дотогава. Учителката олицетворява възрастния, но не „неговия“ възрастен; тя е много повече фигура, отколкото личност. Детската градина не замества майката, тя представлява откъсване от нея и детето го усеща ясно!


За родителите първото тръгване на детска градина също е значим факт. Някои майки изживяват отделянето на детето като скъсване, те имат усещането, че то им се изплъзва, че им го вземат. На практика в детската градина то ще води свой живот, до който родителите ще имат съвсем ограничен достъп. За тях това е основният смисъл на тръгването на детска градина – те делегират на един човек, когото не са избрали, учителката, отговорността да се грижи за детето им.


Децата попиват тревожността на своите родители, независимо дали тя произтича от личната им история или от разделянето, което трябва да осъществят. В тези случаи обикновено говорим за майките, но къде остават бащите? Каква е тяхната роля? Как те преживяват и приемат това разделяне? Всъщност често бащите не са така притеснени от раздялата и доста деца плачат по-малко в тяхно присъствие. В този момент от живота на детето присъствието на бащата, когато това е възможно, е благотворно. По своята роля бащата е разположен по-скоро от страната на обществото, той отделя детето от майка му и му дава да разбере, че тя и то не са сами в света. Детето го възприема като по-способен да го подкрепи в самостоятелното му съществуване. Така бащата помага на майка му да преминат към етапа на самостоятелността.

Затова, мили майки, доверявайте се повече на бащите, делегирайте им повече отговорности, сигурна съм, че няма да Ви разочароват!

Автор: Светослава Калдерон - психолог

80 преглеждания0 коментара

Σχόλια


bottom of page