„Всъщност не искаме децата ни нито да следват мечтите си, нито да вървят по стъпките ни. Искаме ние да вървим по техните стъпки, докато те следват нашите мечти.“
Днес ще пиша на една деликатна тема. В нея някои от Вас може би ще се разпознаят от позицията си на дете, други от позицията на родител, на когото му предстои да възпита своето дете. А може би ще се разпознаете и в двете роли. Ще говорим за родителските амбиции. За това доколко е редно да ги прехвърляме на децата и да изискваме от тях да ги постигат.
Но първо ще Ви върна малко назад във Вашето детство. Бяхте ли отличник в училище? А искаха ли от Вас да бъдете? Спомняте ли си какви бяха Вашите желания и приоритети тогава? Срещахте ли разбиране от родителите си? Може би сте си казвали, че когато един ден Вие станете родител, няма да допускате тези грешки, ще слушате децата си, ще уважавате интересите им.
Какъв мечтаехте да станете? Пожарникар? Космонавт? Балерина или певица? Може би в ранните Ви години родителите Ви са Ви се радвали на тези идеи, но на един по-късен етап вече са Ви съветвали да се спрете на по-сериозна професия, от която да печелите достатъчно, за да се грижите за семейството си...
Сега обаче Вие сте родителят! Вас Ви гледат две чисти очи, изпълнени с любопитство към живота. Ще чуете ли какво Ви казват? Ще можете ли да проявите уважение към една детска мечта? Или ще повторите онова, което се заричахте, че няма да допуснете: да прехвърлите собствените си желания и амбиции върху Вашето дете, потъпквайки неговите интереси и стремежи?
Трудно е човек да признае грешка, но никога не е късно да я предотврати или да я поправи. Спрете за миг, погледнете детето си, вижте кое го кара да се усмихва и да сияе. Подкрепете го и вървете до него в неговата посока, не го тласкайте във Вашата. Утре ще Ви бъде благодарно и ще бъде още по-добър родител!
Ако тези редове са Ви докоснали, споделете каква е била детската Ви мечта и каква професия имате днес. Споделете за какво мечтае Вашето дете и какво мислите Вие за тази мечта. Споделете с него, не с мен.
Автор: Светослава Калдерон - психолог
Comments