top of page
  • Снимка на автораJolly's Class

Помощ, детето ми е вече тийнейджър!



Докато успеете да се зарадвате на първите стъпки и на първите думи на Вашето дете, то вече е тръгнало на училище. А забелязали ли сте колко бързо минава времето, след като вече е станал ученик? Дните се сливат, годините минават и изведнъж от пораснал първолак, Вашето дете вече е в гимназия, но по-лошото е, че вече е в пубертета!

До този момент сте се сблъскали с какви ли не фази и промени на развитието, но това, което Ви очаква сега, е съвсем различно.

Възрастта на пубертета, която през последните години започва все по-рано (около 12-тата година), е възраст, в която мнението на връстниците е изключително важно, докато всяка намеса от страна на някой „възрастен“ се посреща със солидна доза негативизъм. Хубаво е, ако до този период сте успели да изградите здрава връзка с Вашето дете, споделяте и общувате свободно с него. Поддържайте тази близост и обсъждайте качествата и постъпките на връстниците, без да се опитвате да налагате позицията си. Оставете тийнейджъра сам да анализира и да прави изводи за себе си, на базата на които да избира как да изглежда и как да се държи. За него е важно да бъде приет в средата от съученици, но това не изключва наличието на твърда позиция в някои отношения. Това също може да бъде уважено от приятели и съученици.

Има много неща, които могат да бъдат критерии за зрялост или мода на тази възраст. Помогнете на тийнейджъра до Вас, можете да ги откриете заедно и така ще се чувства интересен и забелязан в средата от връстници. Важното е да има чувството, че сте съюзници, а не враг или противник.

От изключителна важност е да работите за формирането на добра самооценка у Вашия тийнейджър! Колко го поощрявате и хвалите? Как подкрепяте увереното му поведение? И най-вече какъв пример давате: Вие чувствате ли се отракан/а, свободен/а да се заявите или да вземете властта в някакви моменти? Не забравяйте, че децата ни ни имитират. С показаното винаги ги учим повече, отколкото с казаното. Ако му покажете, че смиреното поведение и отстояващото поведение са еднакво приложими в живота (според контекста и преценката), може би ще му помогнете по най-добрия начин. Целта не е всички да сме лидери, важна е дозата. А всяко предозирано нещо е нездраво.

И не на последно място: припомнете си Вашия пубертет. Какво беше важно за Вас тогава? До колко се вслушвахте в съветите на възрастните? Кои бяха приоритетите Ви? Как заявявахте себе си?

Обичайте тийнейджъра си! Той е същото онова дете, което Ви хващаше за ръка, за да пресече улицата, което Ви рисуваше картички и Ви засипваше с въпроси.


Автор: Светослава Калдерон - психолог

26 преглеждания0 коментара

Comments


Post: Blog2_Post
bottom of page