Август е месец за море, за мечти, за размисъл. И дори във време на пандемия, никой не можа да ни отнеме тези усещания. Затова и аз реших да дам почивка и на себе си, и на вас. Но септември вече е тук и въпреки летните температури и неотиващото си слънце, есента наближава. А с нея идва онази сладка меланхолия, онова вглъбяване в себе си, които ни носят хармония и вътрешно спокойствие.

Заедно с това обаче идват и въпросите, които не винаги намират своите отговори.
За мен преходът от лято към есен е преломен момент, който е истинско щастие, че ни се случва всяка година. Това е времето, в което можем да се запитаме „Насладих ли се истински на лятото или го оставих да мине покрай мен?“, „Успях ли да бъда тук и сега или бъдещите планове отново бяха по-важни?“, „Усетих ли живота да пулсира в мен или рутината се оказа по-силна?“, „Как ще продължа оттук нататък: ще съществувам или ще живея?“
Comments