PRESENT SIMPLE TENSE
Употреба
Сегашно Просто (Present Simple) НЯМА НИЩО ОБЩО С БЪЛГАРСКОТО СЕГАШНО ВРЕМЕ! Т.е. НЕ се използва за действия, които извършваме в момента на говорене.
То изразява действия, които извършваме по принцип в ежедневието си - нашите хобита, работен график, рутина; действия, които извършваме циклично и периодично.
Спомагателни глаголи
В Present Simple имаме два спомагателни глагола
To be – използваме, когато НЯМА глагол
To do – използваме, когато ИМА глагол
Сегашните форми на to be ги разгледахме вече тук.
Сега е време да разгледаме втория от общи три спомагателни глагола, а именно "do" и неговите сегашни форми:
To do
I do We do
You do You do
He does They do
She does
It does
Спомагателният глагол “Do/Does” се „крие“ вътре в глаголите. Което означава, че ние не го виждаме написан и трябва всеки път да съобразяваме присъствоето му, за да направим граматически правилни отрицателни и въпросителни изречения. Освен това в 3л.ед.ч, когато в глагола се „скрие“ формата „does”, тя променя глаголите, придавайки им окончание (опашка) “s”.
Правила за правопис на глаголите в 3 л.ед.ч.
Основното правило е, че на глаголите добавяме „s”. Правилата са същите, както при правописа на множественото число на броимите съществителни имена. Но нека си ги припомним отново:
Speak – speaks
Wear – wears
Play – plays
Study - studies
Finish – finishes
Watch – watches
Dress – dresses
HAVE - HAS - ИЗКЛЮЧЕНИЕ
Пример:
To work
I work We work
You work You work
She works They work
He works
It works
You work in a bank.
--> За да направя отрицание, трябва да извадя „do” преди глагола и да му залепя отрицателната частица „not”.
You don’t work in a bank.
--> За да направя въпрос, трябва да извадя спомагателния глагол „do” и да го преместя преди подлога.
Do you work in a bank?
-Yes, I do. / - No, I don’t.
Правилата за структуриране на въпросителни изречения си остават същите, само че не забравяме,че вече имаме и глагол непосредствено след подлога.
На кратките (прости) въпроси, можем да отговорим само с кратки отговори – Yes/No и същият спомагателен глагол, който сме използвали, за да направим въпроса. Съответно, ако сме попитали „Do you work in a bank?”, не можем да отговорим с „Yes, I am./No, I’m not.”.
Когато правим сложни въпроси, поставяме подходящата въпросителна дума преди спомагателния глагол.
She works in a bank.
She doesn’t work in a bank.
Does she work in a bank?
-Yes, she does.
-No, she doesn’t.
Where does she work?
Стъпка по стъпка
Как определяме кой спомагателен глагол да използваме и как да образуваме отрицателни изречения в сегашно просто време?
Първото нещо, което трябва да направим е да прочетем внимателно изречението и да си зададем следните въпроси:
1. Виждам ли някъде написани сегашните форми на to be – am/is/are?
- Ако да –> в изречението ми няма глагол и за да направя отрицание, трябва да залепя частицата „not” към съответния спомагателен глагол (am/is/are):
She is in Spain.
She isn’t in Spain.
- Ако не -> в изречението ми има глагол и аз трябва да го открия.
2. След като открия глагола, трябва да се попитам – „Глаголът ми завършва ли на „s”?”
- Ако не – значи в него се „крие“ формата „do” и отрицанието ще направя с нея. Трябва да „извадя“ спомагателния глагол „do” от основния (в примера е „live”) и да му залепя отрицателната частица „not”:
They live in Spain.
They don’t live in Spain.
- Ако да – значи подлогът ми е в 3 л. Ед.ч. и в основния глагол е скрита формата „does”. За да направя отрицанието трябва да „извадя“ “does” от основния глагол ( в примера lives), да му залепя отрицателната частица „not” и да не забравя, че основният глагол вече е в инфинитив – чистата си форма. Т.е. няма окончание „s”:
She lives in Spain.
She doesn’tlive in Spain.
Стъпка по стъпка
Как определяме кой спомагателен глагол да използваме и как да образуваме въпросителни изречения в сегашно просто време?
I. Прости въпроси
1. Виждам ли някъде написани сегашните форми на to be – am/is/are?
- Ако да –> в изречението ми няма глагол и за да направя въпрос, трябва да направя инверсия между спомагателния глагол и подлога:
She is in Spain.
Is she in Spain?
- Yes, she is.
- No, she isn’t.
- Ако не -> в изречението ми има глгаол и аз трябва да го открия.
2. След като открия глагола, трябва да се попитам – „Глаголът ми завършва ли на „s”?”
- Ако не – значи в него се „крие“ формата „do” и въпроса ще направя с нея. Трябва да „извадя“ спомагателния глагол „do” от основния (в примера е „live”) и да го сложа преди подлога:
They live in Spain.
Do they live in Spain?
- Ако да – значи подлогът ми е в 3 л. Ед.ч. и в основния глагол е скрита формата „does”. За да направя въпроса трябва да „извадя“ “does” от основния глагол ( в примера lives), да го сложа преди подлога и да не забравя, че основният глагол вече е в инфинитив – чистата си форма. Т.е. няма окончание „s”:
She lives in Spain.
Does she live in Spain?
II. Сложни въпроси
Сложните въпроси се образуват като преди спомагателния глагол, във вече направен прост въпрос, сложим подходящата въпросителна дума и махнем ненужната част от изречението, за да получим смислен въпрос:
1) Where is she from?
2) Where does she live?
ОБОБЩЕНИЕ
В сегашно просто време (Present Simple Tense) имаме два вида спомагателни глаголи, които използваме в зависимост от това дали в изречението ни има глагол или няма. Отрицателните изречения се правят, като сложим частицата „not” на съответния спомагателен глагол, а въпросителните чрез инверсия между подлога и съответния спомагателен глагол.
Словоред при прости въпроси:
1. Ако няма глагол:
(1). Спомагателен глагол /am, is, are/ (2). Подлог (3). Останала част от изречението
Is she in England?
2. Ако има глагол:
(1). Спомагателен глагол /do, does/ (2). Подлог (3). Сказуемо (4). Останала част от изречението
Does she live in England?
Словоред при сложни въпроси:
1. Ако няма глагол:
(0). Въпросителна дума (1). Спомагателен глагол /am, is, are/ (2). Подлог (3). Останала част от изречението
Where is she?
2. Ако има глагол:
(0). Въпросителна дума (1). Спомагателен глагол /do, does/ (2). Подлог (3). Сказуемо (4). Останала част от изречението
Where does she live (in)?
Примери:
She has two sisters.
She doesn’t have two sisters.
Does she have two sisters?
- Yes, she does.
- No, she doesn’t.
How many sisters does she have?
- She has two sisters.
They work in a bar.
They don’t work in a bar.
Do they work in a bar?
- Yes, they do.
- No, they don’t.
Where do they work?
- They work in a bar.
The adverbs of frequency:
• Always - винаги
• Never - никога
• Sometimes - понякога
• Usually - по принцип
• Rare - рядко
• Often - често
“The adverbs of frequency” стоят винаги ПРЕДИ глагола:
She always wakes up at 6.
She doesn’t always wakes up at 6.
She never wakes up at 6.
She often forgets people’s birthdays.
She doesn’t often forget people’s birthdays.
She doesn’t usually stay late at night.
He isn’t always right.
Ако няма такъв – след спомагателния глагол „to be”:
She is always late.
She isn’t usually late.
“Sometimes” & “Usually” могат да стоят в началото и в края на изречението:
Sometimes we go skiing in the winter.
We go skiing sometimes.
He walks the dog usually.
Usually he walks the dog.
Usually she isn’t late.
She isn’t late usually.
Sometimes he is late.
He is late sometimes.
Comments