Спомагателен глагол в английския език Що е то? И какво да правим с него?! Статия, посветена на to be

В английския език има 3 спомагателни глагола: „to be”, “ to do” и “to have”

Те съществуват, за да „помагат“ на основния да прави въпроси и отрицания. Първият, койтo се изучава е „ to be”.

to be

I am We are

You are You are

He is They are

She is

It is

Отрицанията се правят като залепим „not” на спомагателния глагол:

I’m not We aren't

You aren’t You aren't

She/He isn’t They aren't

It isn’t

Може да се каже, че словоредът в английския език следва предимно стриктни правила и не подлежи на големи промени. Това означава, че независимо от вида на думите в изречението, тяхната подредба обикновено се извършва по един и същ начин. Иначе казано, подлогът почти винаги застава преди смисловия глагол.

Основен словоред

Основният словоред на английското изречение изглежда по този начин:

(1) Подлог (2) Сказуемо /спомагателен глагол(3) Допълнение

She is from Spain.

/Tя е от Испания./

Подлогът стои на първо място, тъй като той предава нашата идея в писмената или устната реч, следван от глагола (сказуемото), даващ информация за самото действие и накрая допълнението, което внася допълнителни разяснения. Това е “формулата”, която следваме при съставяне на положителни изречения.

Словоред при отрицателни изречения

При формиране на отрицания добавяме отрицателната форма на подходящ спомагателен глагол.

She is from Spain.

She isn’t from Spain. / Тя не е от Испания.

Словоред при въпроси

При необходимост от задаване на въпрос, правим инверсия (сменяме местата) между спомагателния глагол и подлога:

(1)спомагателен глагол (2) подлог (3) сказуемо (ако има)

She is from Spain.

Is she from Spain? /Тя от Испания ли е?/

Нека погледнем отново един пример:

She is from Varna.

She isn’t from Varna.

Is she from Varna?

-Yes, she is.

-No, she isn’t.

Въпросите, на които можем да отговорим само с „ДА/НЕ“, се наричат „прости“. Те започват ВИНАГИ със спомагателен глагол и на тях отговаряме ВИНАГИ със същия спомагателен глагол, с който сме попитали. Тези отговори се наричат „кратки“. Не даваме допълнителна информация и не казваме нищо повече от „Yes, подлог спомагателен./No, подлог спомагателен +not.

They are friends. – Те са приятели

They aren’t friends. – Те не са приятели.

Are they friends? – Те приятели ли са?

-Yes, they are.

-No, they aren’t.

При сложните въпроси слагаме подходящата въпростелна дума преди спомагателния глагол.

Въпросителни думи:

What? – Какъв-а,о,и?

Where? – Къде?

When? – Кога?

Why? – Защо?

Who? – Кой-я,о,и?

Whose? - Чий-я,е,и?

Whom? – Кому?

How? – Как?

На „What” можем да добавяме съществителни – What time? What sort?

На „How” – прилагателни – How old? How tall? How small?

Когато има предлог – той стои в края на изречението – Where…. from?

He is 10 years old.

He isn’t 10 years old.

Is he 10 years old?

- Yes, he is.

- No, he isn’t.

How old is he? – На колко е години?