top of page
  • Снимка на автораJolly's Class

Деветте глаголни времена в българския език

Актуализирано: 15.04.2020 г.


В традиционното езикознание се приема, че в българския език има 9 глаголни времена, които се изразяват посредством специфични форми на глагола и с помощта на спомагателни думи.


Сегашно време

Глаголно време изразява действие, което се извършва в момента на говоренето:

"ходя, ходиш, ходи, ходим, ходите, ходят".


Минало свършено време

"хо̀дих, хо̀ди, хо̀дихме, хо̀дихте, хо̀диха"

Означава действие, което е завършило преди момента на говорене.


Минало несвършено време

Това глаголно време изразява действие, случващо се в даден минал момент. Действието е започнало преди този минал момент и е свършило след него; няма значение дали действието е продължило до момента на говорене или е свършило преди това.

"хо̀дех, хо̀деше, хо̀дехме, хо̀дехте, хо̀деха"

Минало неопределено време

"ходил съм, ходил си, ходил е, ходили сме, ходили сте, ходили са"

Основното значение на минало неопределено време е да обозначи действие, което е приключило в някакъв минал момент и чийто резултат е налице към момента на говорене. Минало неопределено време се числи към резултативните времена в българския език, в която група влизат още минало предварително, бъдеще предварително и бъдеще предварително в миналото.


Минало предварително време

"бях хо̀дил, беше хо̀дил, беше хо̀дил, бяхме хо̀дили, бяхте хо̀дили, бяха хо̀дили"

Минало предварително време означава минало действие, което е извършено преди друго минало действие (или преди определен минал момент). В миналия момент, за който се говори, се проявява резултатът от извършеното действие.


Бъдеще време

Изразява действие, което се извършва в бъдещето.

"ще хо̀дя, ще хо̀диш, ще хо̀ди, ще хо̀дим, ще хо̀дите, ще хо̀дят няма да хо̀дя, няма да хо̀диш, няма да хо̀ди, няма да хо̀дим, няма да хо̀дите, няма да хо̀дят"


Бъдеще предварително време

Бъдеще предварително време означава действия, които се извършват преди определен бъдещ момент.

"ще съм хо̀дил(а), ще си хо̀дил(а), ще е хо̀дил(а), ще сме хо̀дили, ще сте хо̀дили, ще са хо̀дили няма да съм хо̀дил(а), няма да си хо̀дил(а), няма да е хо̀дил(а), няма да сме хо̀дили, няма да сте хо̀дили..."

"Децата ще са легнали вече и сигурно ще са заспали."


Бъдеще време в миналото

"щях да хо̀дя, щеше да хо̀диш, щеше да хо̀ди, щяхме да хо̀дим, щяхте да хо̀дите, щяха да хо̀дят нямаше да хо̀дя, нямаше да хо̀дѝш, нямаше да хо̀ди, нямаше да хо̀дим, нямаше да хо̀дите, нямаше да хо̀дят"


Бъдеще предварително време в миналото

Бъдеще предварително време в миналото изрязава действие, минало спрямо определен момент, който от своя страна е предстоящ (бъдещ) спрямо някой минал момент, за който се говори. Среща се предимно в условни изречения и изразява модална отсянка на предположителност (хипотетичност), свързана с отсянка на иреалност (неосъщественост).

"Ако се беше приготвил навреме, досега щяхме да сме излезли."

"щях да съм хо̀дил, щеше да си хо̀дил, щеше да е хо̀дил, щяхме да сме хо̀дили, щяхте да сте хо̀дили, щяха да са хо̀дили"

Може да се употребява и извън условните изречения:

"Застрахователните премии щяха да спаднат, с работниците по пристанищата щяха да се сключат нови споразумения, защото и те щяха да са стояли без работа месеци наред - а те, господарите на житото, щяха да държат високите цени." (П. Спасов)


Деветчленната система на глаголните времена е използвана за първи път от Юрдан Трифонов, който освен деветте времена, посочва и десети член на системата – т.н бъдеще неопределено време (от типа ще съм бил писан), което по-късно е премахнато поради липсата на каквато и да е употреба в съвременния книжовен език.

11 523 преглеждания0 коментара

Последни публикации

Виж всички

Comments


bottom of page