top of page
  • Снимка на автораJolly's Class

За смисъла на детската градина, социализирането на детето и ролята на родителя-психолог Св. Калдерон

Все по-често срещам родители, които се чудят дали изобщо да пускат детето си на детска градина, след като имат възможност да го гледат сами. Майката изпитва вина да остави сина или дъщеря си при напълно непознати хора. Ако детето плаче? Ако не хареса учителката си? Ако не успее да се адаптира? Ако не си намери приятели?

Това само част от въпросите, които тревожат родителите. В следващите редове ще Ви представя предимствата на това детето да посещава детска градина, а Вие споделете дали сте се съгласили с тях.



На три години всички деца могат да ходят на детска градина. Детската градина, подобно на работата за родителите, е място за социализиране. Това сравнение може да позволи на детето да се идентифицира с възрастните. Детската градина е и личното място на децата. Детето започва да организира живота си с връстниците си, а родителят остава отвън. Този скок в празното пространство предизвиква у детето тревога, то се чувства оставено на себе си, но много бързо оценява предимствата на тази автономия. По тази причина някои деца не разказват нищо за това как е минал денят им и е безсмислено родителите да се тревожат и да ги разпитват. В детската градина всички заедно се изправят пред авторитета, заповедите, правилата за живеене в общност.


Научават се да изграждат помежду си отношения, които вече не касаят техните родители. Приятелчетата не са само за да се забавляват с тях, те са за цял живот.



Как да помогнем на детето да приеме тази голяма промяна по-лесно?

Независимо, че две-тригодишното дете трудно се оправя с времето, то няма да се чувства съвсем изгубено, ако му се дадат някои отправни точки за протичането на деня в детската градина: часът за обяд, за следобеден сън, за прибиране у дома. С колкото повече думи разполага детето, за да пристъпи към тези нови ситуации,колкото по-голяма е възможността му да си ги представи, толкова по-лесно ще ги преживее. Освен това то трябва да може да разчита на стабилни ориентири: да знае дали ще яде, или не, в градината; кой ще дойде да го вземе и в колко часа; в кои дни ходи на градина и в кои си остава вкъщи. Постепенно детето усвоява тези ориентири и им придава смисъл – така свиква с часа, макар все още да не може да го разпознава.


Детето се успокоява, когато му се разказва какво ще бъде всекидневието му. Преди да влезе в помещението, то трябва да закачи якето си на закачалката, трябва да събуе обувките си. Този малък сутрешен ритуал далеч не е незначителен.

В детската градина детето ще трябва да се подчинява на правилата на общността, както всички останали деца. Учителката ще изисква от него да остане седнало и да вдига ръка, за да говори, да отива до тоалетната заедно с другите деца. Не трябва да се страхуваме от ефекта на всички тези уточнения. Ако детето вече е чувало за тези нареждания в една спокойна обстановка, вместо да го уплашат, те ще му помогнат да свикне по-лесно с новия свят.


Режим, шум, принуди, възбуда...за някои деца денят в детската градина е доста тежък. Ако е било гледано вкъщи, може би по-трудно ще понесе раздялата, принудите и сложността на отношенията, които ще открие, и на първо време ще има по-голяма нужда след обед да си почива на спокойствие у дома. Но именно в тези отношения детето Ви ще открие новите си приятели. А другарчетата ще заемат все по-важно място в живота му и до голяма степен ще обуславят желанието му да ходи на градина.

Вие като родител сте човекът, който най-добре може да го съпроводи през този дълъг, нов, но и интересен път!


Автор: Светослава Калдерон - психолог

339 преглеждания0 коментара

Comments


Post: Blog2_Post
bottom of page